Чешката република преминава през нов период на прилагане на алтернативни методи за решаване на спорове, като например медиация и арбитраж. С оглед на това, че средната продължителност на съдебното производството е 16 месеца, разбираемо е, че тези методи за бързо решаване на спорове изглеждат обещаващи. Имат редица предимства, но и някои недостатъци, особено ако методите не са приложени по правилен начин. Държавата следва да гарантира никой да не бъде принуден да се подчини на тези методи, ако не го желае. В спорове, при които участниците са неравноправни страни, съществува относително висок риск от натиск и субективна принуда. Държавата трябва да се погрижи да не се нарушава правото на по-слабата страна на справедлив процес (и/или други нейни застрашени права, гарантирани от Конституцията). Поради това арбитражът при неравноправни отношения би трябвало принципно да се забрани.
Магистър, доктор, завършила университета „Масарик”, Правен факултет, Катедра по конституционно право и политически науки, консултант във Върховния административен съд; бивш заместник-министър по правата на човека и националните малцинства и директор на Секцията по правата на човека към кабинета на правителството.
Доктор по право, съдия в Районния съд на Чеб, понастоящем е и в чешкия Върховен съд. Автор е на коментар по Европейски международни правни процедури в Drápal, Bureš a kol: Občanský soudní řád. Komentář
