В статията се предлагат три функции, към чието постигане може да бъде насочен който и да било механизъм за решаване на спорове: индивидуализирано и изолирано максимализиране на удовлетворяване на интересите на участниците; подкрепа на правния ред и предвидимостта; и прилагането на основните обществени ценности. Специфичната или доминантна функция, към която е насочен всеки един механизъм, бил той скрит или явен, има редица съществени последици, например определя идеалната роля, към която би трябвало да се доближава поведението на решаващия спора, формата на справедливост и помирение, която може да бъде постигната, и мястото в обществото на двете системи за решаване на спорове и на участниците в спора.
Старши преподавател в Университета на Женева, частично командирован в Института по международни изследвания и развитие; rзпълнителен директор, Женева, магистър по уреждане на международни спорове (MУМС); отговорен редактор на списание „Уреждане на международни спорове”. По-ранната версия на това есе е била публикувана в „Теоретични размишления за ролята на системите за уреждане на спорове – със специално внимание към он лайн уреждането на спорове”, в „ADR IN BUSINESS” (A. Ingen-Housz, издание 2010 г.). Изследването се подпомага от Националната научна фондация на Швейцария.
